Банкова криза и корупционен скандал разтърсиха Латвия
Европейската централна банка дефинира третата по величина банка в Латвия - ABLV като " фалираща " или " прекомерно евентуално да банкрутира ". Това се показва в известие от късно нощес. Банката е субсидирана от ABVL-Люксембург, за която също може да се смята, че е в същото положение, пишат от ЕЦБ. Оттам напомнят, че депозитите до 100 000 евро са обезпечени и че американското финансово министерство е предоставило информация, съгласно която третата по величина латвийска банка е нарушила глобите против Северна Корея.
Новината идва на фона на други неприятни финансови вести от Латвия, която през изминаващата седмица прикова вниманието на света с банкова рецесия и тежък корупционен скандал. Граничещата с Русия дребна балтийска страна е известна като финансов мост сред Изтока и Запада, през който минават големи парични потоци. От години Латвия е посочена и като едно от местата, в които ръководещите си затварят очите пред прането на пари, макар че от 2014-та година страната е част от еврозоната. Именно Европейската централна банка разпореди преди към седмица прекъсване на заплащанията на ABVL, като това съответства със задържането на гуверньора на Латвийската централна банка Илмар Римшевич . Той бе задържан по съмнения за корупция и искане на подкупи. Към момента към него няма повдигнати обвинявания, а Римшевич е освободен. Латвийското държавно управление изиска оставката му, само че той не я даде с претекста, че е почтен и няма причина да напуща поста, който заема от 2001 г.
Латвийската банкова система се разграничава от множеството в страните от еврозоната. Банковият бранш е един от най-важните за стопанската система и е развъртян доста повече, в сравнение с би се очаквало за страна с население към два милиона души - в Латвия оперират 26 банки и задгранични клонове, изясни в особено изявление за " Събота 150 " ректорът на Стокхолмското учебно заведение по стопанска система в Рига Андрес Паалзоу: Има два типа банки в Латвия. Единият тип се занимават с вътрешни за страната интервенции. Част от тях са латвийска благосъстоятелност, другите - непозната, най-много - шведска благосъстоятелност. Те вършат бизнеса си по разпоредбите, спазвайки всички условия и регулации. Ето за какво те са постоянни и устойчиви. Другият тип банки се занимават с парични потоци, които всъщност не остават в страната. Тази част от бранша обаче е доста рискова, тъй като всъщност това е " офшорно банкиране ". То не е нелегелно по формулировка, защото е напълно обикновено, в случай че човек живее в политически нестабилна страна, да избере да държи депозите си в друга страна, където има политическа непоклатимост. В същото време този тип банкиране разрешава много измами, тъй като е извънредно мъчно да се наблюдава от кое място идват парите и дали не са били обект на някакво закононарушение. Напълно допустимо е по този метод да се перат пари. Сътресенията в Латвия идват точно от този сегмент на банките, които се занимават със сметки на хора отвън страната. Осем са банките, които се занимават само с интервенции вътре в самата Латвия, при останалите се развива моделът на " офшорното банкиране ", което от време на време води до наказания и даже по-сериозни последствия, добавя Андрес Паалзоу: Миналата година затвори една банка. Сега ABLV е под прицел. Според него рецесията с третата по големина банка в Латвия, която е надзиравана непосредствено от Франкфурт, няма по какъв начин да разклати еврозоната: Защото Латвия е доста дребна страна, аргументира се Паалзоу. Според него е социална загадка, че през латвийските банки се перат пари: Всички го знаят. Имаше доста кавги - като стартираме със случая с Магнитски, минем през обстановката с молдовските банки и какво ли още не. Европейската централна банка трябваше да бъде дейна и да не се доверява на локалния регулатор, за който не съм уверен, че е задоволително способен да надзирава толкоз комплицирана банкова система с парични потоци, идващи от чужбина и постоянно насочвани към чужбина.
Кризата с ABLV, упрекната в нарушение на глобите към Северна Корея, може да засегне и други банки, акцентира финансовият специалист проф. Александър Машарски. Той изясни, че с повече активи от ABLV все още са единствено две банки в Латвия, които имат главно шведски капитал, работят на вътрешния пазар и съблюдават всички регулации. Също по този начин - като цяло облагата в банковата система в Латвия понижава, а ABLV губи в позициите си: Към средата на 2017-та година тази банка беше втора по величина - притежаваше 13,5% от активите на цялата банкова система. След информациите за проблемите й вложителите изтеглиха към 600 милиона евро. Тя изиска помощ от Централната банка на Латвия в размер на 480 милиона. Предоставени й бяха по-малко от 100 милиона под залог от високоликвидни скъпи бумаги. Възможно е да получи и още.Но за последните дни има 420 милиона евро приходи от клиенти. Същата тази банка през 2016 година беше санкционирана с над 3 милиона за нарушение на разпоредбите против прането на пари. Министърът на финансите и другите политически лица обявиха, че никой няма да избавя банката с пари на данъкоплатците, обясни проф. Машарски и добави, че не е изключено в един миг да се окаже, че още някоя банка има проблеми. Прането на пари в Латвия е проблем, който няма да откри решение с банковата рецесия в страната. Това е прогнозата на латвийския проверяващ публицист Инга Спринге от изданието " ReBaltica ": Обществото въобще не се интересува от прането на пари. Мисля, че това е една от аргументите и толкоз доста години това да не е било проблем и за политиците. Всъщност, това е било обект на доста наши следствия. Политиците в никакъв случай не са го казвали обществено, само че тяхната концепция е, че Латвия печели от прането на пари; хората имат работа в банките. Това е един тип приход за страната, а по никакъв метод не се отразява на всекидневието на хората. Сега нещата са по-различни, тъй като абсурдът е интернационален. Ако ме питате дали нещо ще се промени, отговорът ми е " не ". Нещата просто ще отшумят и толкоз. Всички чакат повече доказателства от американското финансово министерство. Инга Спринге разяснява:
Когато всички тези вести се появиха - за евентуалното присъединяване на Илмар Римшевич в корупция и искане на подкупи, аз бях в действителност доста сюрпризирана. Изобщо не го одобрявам и почтено казано, мисля, че е на този пост от прекалено много време, само че не имах вяра, че е " толкоз неприятен ", че да взе участие корупционни покупко-продажби. Сега, когато той твърди, че е жертва на американска акция против него, тъй като се бори с прането на пари, това ми звучи като цялостна нелепост. За толкоз доста следствия, които съм правила, в никакъв случай не съм чувала Римшевич да се интересува изключително от обстоятелството, че има пране на пари в Латвия. Засега обаче аз към момента преглеждам двата случая като обособени. Трябва обаче да подчертая, че ABLV от години е била спонсор на политически партии в Латвия. Затова не изключвам банката също да е употребила подкупи, с цел да си обезпечи комфорт. Всички чакат повече информация от американските управляващи и да получат повече доказателства. Аз не считам, че това е единствената банка, която си е забъркана с пране на пари и която употребява подкупи на политици или на хора от банковия регулатор, с цел да не бъде " закачана ". Сериозни обвинявания към Римшевич бяха повдигнати от " Норвик Банк ", през която също минават голям брой непознати капитали. В медиите се появи фотография на Римшевич с съветски бизнесмени от оръжейния отрасъл, а всичко това накара латвийското военно министерство да дефинира случая като " осведомителна офанзива " и да напомни, че Русия е правила опити за вмешателство в избори на огромни страни като Съединените щати и Германия. В Латвия предстоят парламентарни избори през есента. Повече по тематиката ще научите от звуковия файл.
Новината идва на фона на други неприятни финансови вести от Латвия, която през изминаващата седмица прикова вниманието на света с банкова рецесия и тежък корупционен скандал. Граничещата с Русия дребна балтийска страна е известна като финансов мост сред Изтока и Запада, през който минават големи парични потоци. От години Латвия е посочена и като едно от местата, в които ръководещите си затварят очите пред прането на пари, макар че от 2014-та година страната е част от еврозоната. Именно Европейската централна банка разпореди преди към седмица прекъсване на заплащанията на ABVL, като това съответства със задържането на гуверньора на Латвийската централна банка Илмар Римшевич . Той бе задържан по съмнения за корупция и искане на подкупи. Към момента към него няма повдигнати обвинявания, а Римшевич е освободен. Латвийското държавно управление изиска оставката му, само че той не я даде с претекста, че е почтен и няма причина да напуща поста, който заема от 2001 г.
Латвийската банкова система се разграничава от множеството в страните от еврозоната. Банковият бранш е един от най-важните за стопанската система и е развъртян доста повече, в сравнение с би се очаквало за страна с население към два милиона души - в Латвия оперират 26 банки и задгранични клонове, изясни в особено изявление за " Събота 150 " ректорът на Стокхолмското учебно заведение по стопанска система в Рига Андрес Паалзоу: Има два типа банки в Латвия. Единият тип се занимават с вътрешни за страната интервенции. Част от тях са латвийска благосъстоятелност, другите - непозната, най-много - шведска благосъстоятелност. Те вършат бизнеса си по разпоредбите, спазвайки всички условия и регулации. Ето за какво те са постоянни и устойчиви. Другият тип банки се занимават с парични потоци, които всъщност не остават в страната. Тази част от бранша обаче е доста рискова, тъй като всъщност това е " офшорно банкиране ". То не е нелегелно по формулировка, защото е напълно обикновено, в случай че човек живее в политически нестабилна страна, да избере да държи депозите си в друга страна, където има политическа непоклатимост. В същото време този тип банкиране разрешава много измами, тъй като е извънредно мъчно да се наблюдава от кое място идват парите и дали не са били обект на някакво закононарушение. Напълно допустимо е по този метод да се перат пари. Сътресенията в Латвия идват точно от този сегмент на банките, които се занимават със сметки на хора отвън страната. Осем са банките, които се занимават само с интервенции вътре в самата Латвия, при останалите се развива моделът на " офшорното банкиране ", което от време на време води до наказания и даже по-сериозни последствия, добавя Андрес Паалзоу: Миналата година затвори една банка. Сега ABLV е под прицел. Според него рецесията с третата по големина банка в Латвия, която е надзиравана непосредствено от Франкфурт, няма по какъв начин да разклати еврозоната: Защото Латвия е доста дребна страна, аргументира се Паалзоу. Според него е социална загадка, че през латвийските банки се перат пари: Всички го знаят. Имаше доста кавги - като стартираме със случая с Магнитски, минем през обстановката с молдовските банки и какво ли още не. Европейската централна банка трябваше да бъде дейна и да не се доверява на локалния регулатор, за който не съм уверен, че е задоволително способен да надзирава толкоз комплицирана банкова система с парични потоци, идващи от чужбина и постоянно насочвани към чужбина.
Кризата с ABLV, упрекната в нарушение на глобите към Северна Корея, може да засегне и други банки, акцентира финансовият специалист проф. Александър Машарски. Той изясни, че с повече активи от ABLV все още са единствено две банки в Латвия, които имат главно шведски капитал, работят на вътрешния пазар и съблюдават всички регулации. Също по този начин - като цяло облагата в банковата система в Латвия понижава, а ABLV губи в позициите си: Към средата на 2017-та година тази банка беше втора по величина - притежаваше 13,5% от активите на цялата банкова система. След информациите за проблемите й вложителите изтеглиха към 600 милиона евро. Тя изиска помощ от Централната банка на Латвия в размер на 480 милиона. Предоставени й бяха по-малко от 100 милиона под залог от високоликвидни скъпи бумаги. Възможно е да получи и още.Но за последните дни има 420 милиона евро приходи от клиенти. Същата тази банка през 2016 година беше санкционирана с над 3 милиона за нарушение на разпоредбите против прането на пари. Министърът на финансите и другите политически лица обявиха, че никой няма да избавя банката с пари на данъкоплатците, обясни проф. Машарски и добави, че не е изключено в един миг да се окаже, че още някоя банка има проблеми. Прането на пари в Латвия е проблем, който няма да откри решение с банковата рецесия в страната. Това е прогнозата на латвийския проверяващ публицист Инга Спринге от изданието " ReBaltica ": Обществото въобще не се интересува от прането на пари. Мисля, че това е една от аргументите и толкоз доста години това да не е било проблем и за политиците. Всъщност, това е било обект на доста наши следствия. Политиците в никакъв случай не са го казвали обществено, само че тяхната концепция е, че Латвия печели от прането на пари; хората имат работа в банките. Това е един тип приход за страната, а по никакъв метод не се отразява на всекидневието на хората. Сега нещата са по-различни, тъй като абсурдът е интернационален. Ако ме питате дали нещо ще се промени, отговорът ми е " не ". Нещата просто ще отшумят и толкоз. Всички чакат повече доказателства от американското финансово министерство. Инга Спринге разяснява:
Когато всички тези вести се появиха - за евентуалното присъединяване на Илмар Римшевич в корупция и искане на подкупи, аз бях в действителност доста сюрпризирана. Изобщо не го одобрявам и почтено казано, мисля, че е на този пост от прекалено много време, само че не имах вяра, че е " толкоз неприятен ", че да взе участие корупционни покупко-продажби. Сега, когато той твърди, че е жертва на американска акция против него, тъй като се бори с прането на пари, това ми звучи като цялостна нелепост. За толкоз доста следствия, които съм правила, в никакъв случай не съм чувала Римшевич да се интересува изключително от обстоятелството, че има пране на пари в Латвия. Засега обаче аз към момента преглеждам двата случая като обособени. Трябва обаче да подчертая, че ABLV от години е била спонсор на политически партии в Латвия. Затова не изключвам банката също да е употребила подкупи, с цел да си обезпечи комфорт. Всички чакат повече информация от американските управляващи и да получат повече доказателства. Аз не считам, че това е единствената банка, която си е забъркана с пране на пари и която употребява подкупи на политици или на хора от банковия регулатор, с цел да не бъде " закачана ". Сериозни обвинявания към Римшевич бяха повдигнати от " Норвик Банк ", през която също минават голям брой непознати капитали. В медиите се появи фотография на Римшевич с съветски бизнесмени от оръжейния отрасъл, а всичко това накара латвийското военно министерство да дефинира случая като " осведомителна офанзива " и да напомни, че Русия е правила опити за вмешателство в избори на огромни страни като Съединените щати и Германия. В Латвия предстоят парламентарни избори през есента. Повече по тематиката ще научите от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ